Виена се нарича при келтите и римляните Виндобона, името произлиза от келтското Ведуния (горски поток). Следователно то не идва от вино. След като през 5. век римляните напускат тези земи, градът се споменава с имената Виндомина и Вения, след 1000 г. – Виеннис и Виенне.

Това, което води началото си от поселища в новокаменната епоха 5000 години пр.н.е. (напр. на обявения за защитена територия хълм “Антонсхьое” в Маурер валд, 23-ти район), днес е федерална столица и отделна федерална провинция: ВИЕНА. Културата на дунавските страни се дели общо взето на две главни групи: източна и западна. А на територията на днешна Виена (в Обер Санкт Файт, 14-ти район и във Вертхаймщайнпарк, 19-ти район) се откриват находки и от двете групи, което показва, че областта около Виена служи за мост между Запада и Изтока още преди там да има град.

Около 1800 г.пр.н.е. по тези места се заселват т.нар. грънчари-звънчари (Glockenbecherleute), които дължат прозвището си на закръгленото като звънче дъно на изработваните от тях керамични съдове. Смята се, че селището им е било на Градската тераса, което още личи по стръмния бряг на Дунавския канал около черквите “Мария ам гещаде” и “Св. Рупрехт”.

Църквата Рупрехт (вляво) от 8-ми век е най-старата запазена църква във Виена. На нея все още има стъкла от 13-ти век; вдясно: Разкопките на площад Михаелерплац разкриха части от "римските основи" на Виена

Откъде обаче градът води името си, остава спорно и до днес. Сигурно е едно: името Виена, видоизменяло се в продължение на цяло хилядолетие, произлиза произлиза от келтското наименование на селище. Някои застъпват тезата, че името Виена идва от Ведуния (горски поток) от келтския период латен в 4. век пр.н.е., като се позовават на селище в днешния 3-ти район на десния бряг на река Виена. Според тях Ведуния се променя във Вейдиния, от което по-късно в литературния старонемски език се оформя Вения, или Венния, а в литературния средновековен немски - Виене, което било запазено и до днес в диалектната дума “веан” (Wean). Съгласно тази версия наименованието Виндобона няма нищо общо с името на Виена. Друга теза противоречи напълно на това обяснение. Твърди се, че името на келтското градче (лат. oppidum) Виндобона (в превод: бяла земя или бял имот) на хълма Леополдсберг се променя през вековете във Виндовона, Виндовина, Виндомина, Виденица, Видуний, Виден, Виенне, Вийн (Vindovona, Vindovina, Vindomina, Videnica, Vidunji, Viden, Wienne, Wien) ...

Първа улична мрежа във Виена

През 1. век от н.е. при император Траян в днешния 1-и район (центъра) е изграден римският военен лагер Виндобона с граничещ с него град. Площта, на която са разположени, е по-малка от днешна Виена, затова пък Дунав е много по-близо. Така например днешната “Порцелангасе” в 9-ти район тогава е ръкав на Дунава, “Лихтенщайнщрасе” минава по брега, а улица „Залцгрис“ в 1-и район служи за пристанище. Останки от баня с подово отопление могат да бъдат разгледани на площад “Хоер маркт”, където се намират разкопки от римско време. Първата, построена по план и по-късно разширена улична мрежа, също е дело на римляните. Не малко главни улици в днешна Виена минават по трасета, определени още в онова далечно време. Благодарение на планомерното развитие Виндобона добива все по-голямо значение, в резултат на което през 212 г. получава правото да се нарича град (municipium). Последиците от преселението на народите и успоредно с това голям пожар около 400 г. причиняват значителни щети на града. Двеста години по-късно обаче той е опустошен, римският гарнизон се изтегля, а между 5. и 8. век е доказано съществуването само на малко селище между площад “Хоер маркт” и църквата “Св. Рупрехт”. 

През 7. век в областта около Виена се заселват славяни и авари. Римският военен лагер Виндобона окончателно остава в миналото. През 881 г. селището за първи път се споменава като Вения (респ. Вениам).