Нацистите обявяват Виена за част от “Великогерманския райх”, терорът не подминава почти никого. Политическата съпротива срещу Хитлер се осъществява във Виена от цивилни групи, които привличат вниманието върху себе си чрез разпространяването на позиви и саботажи във военни заводи и транспортни предприятия. Гестапо преследва не само организираната съпротива, а и т.нар. “скрита съпротива”: наказанието за слушане на чужди радиостанции след 1942 г. е смърт, а за измисляне и разказване на политически вицове - една до две години затвор. Между 1938 г. и 1945 г. само във Виенския първоинстанционен съд има 14 500 неприключени дела за т.нар. “устна пропаганда”.

Съпротива срещу Хитлер

През 1944 г. по стените на къщите се появява знакът “05” - шифър за името на Австрия. Фриц и Ото Молден, Ханс Бекер и журналистът Раул Бумбала организират надпартийна свободна група за възстановяване на свободна Австрия и влизат в контакт със съюзниците в чужбина. Съпротивата обаче представлява само една периферна, немногочислена група. Антисемитизмът, разпространяван във Виена още от началото на века, с ужасяваща перфектност се преплита с нацистката политика за унищожаване на евреите.

Едните го наричат "Паметник на австрийските жертви на Шоа". Другите - "Паметник за жертвите на австрийските евреи на холокоста". Важно е, че той се намира там и се намира там, където е: във Виена на площад Юденплац

През ноември 1938 г. виенските синагоги, а с това и центровете на религиозен и социален живот на еврейските граждани, стават жертва на “ноемврийския погром”, известен също като “кристална нощ”. Част от ежедневието стават доносничествата и депортациите, за които дълго време се твърди, че никой не бил знаел за тях. Прекратяването на тази варварщина е възможно само с употребата на сила: 52 съюзнически въздушни нападения, при които загиват 8769 души; 10-дневните улични боеве взимат още 2266 жертви; почти 47 000 сгради са полуразрушени или разрушени; 86 875 от всички виенски жилища са необитаеми; по улиците има 850 000 кубически метра развалини.