Постепенното въвеждане на задължителното образование в цяла Европа е знак съотв. следствие от Реформацията и Просвещението. Императрица Мария Терезия също нарежда през 1774 г. за Австрия и околните територии под нейно владичество «Общ училищен правилник за немските обикновени, основни и тривиални училища», с който се основава общообразователното основно училище (4 години задължително образование). За една «образователна система за всички», както се доказала и развила до днес, естествено още не може да става дума

Решителната модернизация започва покрай индустриалната революция през втората половина на 19. век. Поради увеличаващото се търсене на работници, които могат да пишат, четат и смятат, води до приемането на се приема «Закон за учебните заведения» през 1869 г. Важно предимство: С него се премахва съществуващата дотогава такса за обучение и се въвежда 8-годишното задължително обучение.

Ото Гльокел и учебната реформа

Основополагащият принцип в училищната и образователната система е поставен от бившия държавен заместник-секретар по учебната дейност Ото Гльокел (виж снимката) като изпълнителен президент на учредения през 1922 г. Виенски градски училищен съвет. Свързаната с неговото име учебна реформа се оказва едно от най-значимите завоевания с важни последици на комуналната политика на «Червена Виена». Концепцията на Ото Гльокел е модерна и основните насоки се основават на педагогически мерки, които поставят под въпрос действащата тогава авторитарна система на преподаване. Така той пропагандира разделението на училище и църква и настоява за равни социални шансове чрез единна организация на цялото образование, а именно: основно училище, общо средно училище и общообразователно висше училище (единно училище). Реформите му са отменени по време на нацисткия режим и са върнати частично едва след 1945 г. През учебната 1948-1949 г. инфраструктурата и броят на училищата най-сетне са възстановени дотолкова, че завръщането на нормалните учебни занятия на мястото на смесените се осъществява почти навсякъде.

Ото Гльокел, училищният реформатор на 20-ти век

Дворецът Епщайн на ул. “Д-р Карл Ренер Ринг” от 1922 г. до 2001 г. е седалище на Градския съвет по училищни въпроси на Виена (с прекъсвания: 1938-1945 г. е Строителна служба, 1945-1955 г. е Съветско комендантство), а на 25 ноември 2005 г. е предаден на парламента. На партера е открита изложбена зала. Новото седалище на Градския съвет по училищни въпроси на Виена се намира на «Виплингерщрасе» 28.

През последните години на Първата световна война са преброени 240 000 ученици, в края на 20-те години те са 130 000.
През учебната 1951-52 г. в рамките на възстановителната дейност община Виена вече разполага с 4373 класни стаи и 380 училища.

Цитат на кмета д-р Михаел Хойпл:
«Виена е град на образованието. От университетите и специализираните висши училища през многобройните институции за обучение на възрастни до общия обхват на почти 700 училища Виена предлага огромно разнообразие и отлично качество. И това е безусловно. Защото когато се отнася до образованието на младите хора, става дума за бъдещето на нашето общество.»

Това показват и данните за нивото на образованието във Виена. Според изследване на Статистика Австрия от 2011 г. Виена със своите 24% трудещи се с гимназиално образование или матура е значително над средното австрийско ниво от 17%. Трудещите се с висше образование пък са 24,4% и това поставя Виена също много над средното за Австрия ниво от 14,8%.

В бюджета на Виена за 2011 г. са инвестирани общо два милиарда евро в сферата на образованието, от тях около 572 милиона евро бяха за детските градини. Във Виена през 2009 г. беше въведена безплатна детска градина.

Още в детската градина се полагат основите на доброто образование

Че грижите за децата се приемат като важна част от инвестициите в образованието, е видно от ниския брой дни, в които детските заведения не работят. През 2011 г. детските заведения във Виена (детски градини, занимални, ясли) са били затворени за средно 3,9 дни. Това е много под средното равнище за Австрия, което е 30,2 дни.

Градска училищна администрация и инспекторат

Градската училищна администрация (магистратски отдел 56) и Градският инспекторат на Виена са двете институции, които се занимават с училищните дела.
Градската училищна управа отговаря принципно за всичко, свързано със задължителното образование във Виена, с изключение на правото за учителската дейност в провинцията и дейността на училищните лекари. Това включва между другото издръжката на всички публични задължителни училища (основни, средни, кооперативни средни училищаспециални, политехнически и професионални), както и на Педагогическия институт на Виена, на професионалните училища за икономически професии, на професионалното училище за мода и техника на облеклото и на учебната работилница за часовникари.

Във виенските училища интеграцията е от голямо значение

Независимо от многобройните училищни кооперации, които действат в рамките на Виена, се провеждат международни конкурси. Проект с голямо значение е надрегионалната работна програма „образователен регион Центроп“ между градовете Виена, Братислава, Бърно и Дьор. Става въпрос за работна програма между ученици, учители и образователни експерти с цел да се даде важен принос към развитието на една обща, надрегионална и европейска образователна стратегия.

1) Общообразователни задължителни училища
1.1) Народни училища
1.2) Основни училища/Кооперативни средни училища
1.3) Политехнически училища
1.4) Специализирани педагогически центрове/специални училища

2) Общообразователни по-горни училища
2.1) Гимназии
2.2) Реални гимназии
2.3) Икономически реални гимназии
2.4) Горна степен реални гимназии
2.5) Други общообразователни училища

3) Професионални образователни училища
3.1) Професионални задължителни училища
3.1.1) Професионални училища
3.2) Професионални средни и висши училища
3.2.1) Технически училища
3.2.1.1) Висши и средни технически училища
3.2.1.2) Други технически училища
3.2.2) Търговски училища
3.2.2.1) Търговски академии и търговски училища
3.2.2.2) Други търговски училища
3.2.3) Училища в сферата на услугите и занаятите
3.2.3.1) Висши и средни училища в сферата на услугите и занаятите
3.2.3.2) Други училища в сферата на услугите и занаятите
3.2.4) Хуманитарни училища
3.2.4.1) Училища за икономически професии и туризъм
3.2.4.1.1) Висши и средни училища за икономически професии и туризъм
3.2.4.1.2) Други училища за икономически професии и туризъм
3.2.4.2) Училища за мода и техника на облеклото
3.2.4.2.1) Висши и средни училища за мода и техника на облеклото
3.2.4.2.2) Други училища за мода и техника на облеклото
3.2.4.3) Училища за социални професии
3.2.4.3.1) Висши и средни училища за социални професии
3.2.4.3.2) Други училища за социални професии
3.2.4.4) Училища за болногледачи (подготвителна година)

4) Други училища (консерватории, музикални училища и т.н.)

5) Частни  училища с чуждестранен/международен учебен план

6) Професионални зрелостни изпити

7) Обучение на учители и възпитатели
7.1) Образователни институции за педагогика в детската градина
7.2) Образователни институции за физическо възпитание
7.3) Образователни институции за социална педагогика
7.4) Други училища за обучение на учители и възпитатели (академии и институти)