Виена е един от най-значимите европейски културни центрове и този факт е известен на всички. Не толкова популярно сред широката общественост обаче е, че Виена е сред първите в Европа и в икономическо отношение. По принцип положителното икономическо развитие би трябвало да е предпоставка и този аспект да стане естествена част от представата за Виена. И поради това веднага да отбележим: изключение от принципа прави кризисната 2009 г. Породената от краха на американската банкова система глобална икономическа криза имаше последствия и за Виена, макар и не толкова значими, колкото за други градове и държави. И по-точно: виенската икономика показа през 2009 г. изоставане с 2,3%.

2009 г. мина и възходът отдавна върви с пълна пара. Най-изтъкнатият показател за положителното икономическо развитие е изследването на Мърсър, което през ноември 2011 г. отличава Виена като града с най-високо качество на живот, и то не за първи път. Поради факта, че това изследване на първо място е насочено към нуждите на бизнеса, икономическата ситуация има ключова роля за оценяването на качеството на живот. Така Виена се оказва привлекателно място за живеене не само заради най-различните си екстри, но и по отношение на икономическата инфраструктура се нарежда на челните места в международен мащаб.

Тук се строят също и виенските трамваи, наричани от виенчани просто "Бим" (вляво); Заводът на Bombardier във Виена-Донаущад отвътре и отвън

Преход към знание

Както на европейско, така и на национално ниво Виена е с много добри икономически позиции. Показател за това е напр. средният брутен регионален продукт на глава от населението, който във Виена е почти два пъти по-висок отколкото при последната по този показател провинция в Австрия – Бургенланд, и приблизително една трета над средната за Австрия стойност. В международен план с този важен икономичеки показател Виена заема трето място след Швейцария и Холандия. Още по-впечатляващ е друг един показател, свидетелстващ за голяма сила и мощ: вътрешният брутен продукт на глава от населението във Виена е със 180% над средния за ЕС.

Виена е подготвена отлично и за бъдещите предизвикателства. Ако погледнем традиционните три икономически сектора: първи (минно дело и селско стопанство), втори (промишленост и занаятчийство) и трети (услуги), ще установим, че Виена успешно е приключила прехода към обществото на знанието и услугите. Повече от 80% от средствата се получават от третия сектор. Ясно е, че в градовете селското стопанство и минното дело имат само маргинална роля (0,1%). Показателен за развитието е по-скоро регресът в производствения сектор. Решаващата роля сега и в бъдеще е има обществото на знанието и услугите.

Ключов фактор: икономически център Виена

Един от най-значимите фактори за положителното развитие на Виена през последните десетилетия е функцията й на икономически център за пазарите на Централна и Източна Европа. След падането на Желязната завеса през 1989 г. именно австрийските и в частност виенските предприятия бързо осъзнаха и използваха свързаните с това възможности. Това доведе дотам, че разположените във Виена предприятия осъществяват около 40% от оборота си в източно- и централноевропейските страни. Всъщност виенски предприятия отдавна имат ключова роля на тези пазари. Освен географското разположение макар и непряко значение имат и историческите връзки с тези държави. Не толкова, защото старите връзки там бяха възобновени, а и защото в структурата на населението на Виена, създадена в течение на поколения, има голямо разбиране за културата и навиците на страните от Източна и Централна Европа. Това е допълнително предимство за Виена като икономически център, което същевременно допринася и за стимулирането на активността на източноевропейски фирми е града. Досега над 300 международни концерни са се установили тук.
Заради интензивните взаимоотношения на местната икономика с тези пазари на бъдещето експертите са на мнение, че Виена не е толкова застрашена от кризи както други европейски метрополии. Сравнително слабото влияние на кризата от 2009 г. потвърждава това мнение.

Другият икономически център: пристанището като логистичен център на Централна Европа

Виенското пристанище също е с нарастващо икономическо значение. Дейността му по Дунава процъфтява. Пристанищният бизнес вървеше добре и по време на икономическата криза. Групата на Виенското пристанище (Wiener Hafen-Gruppe) през последните години продължи да увеличава значително оборота и печалбата си. В сравнение с предходната година оборотът се повиши с 6,7 процента и достигна 50,8 милиона евро. Независимо от осъществените през тази година инвестиции в размер на 11 милиона евро печалбата възлиза на над 8 милиона евро. В логистичния център на виенското пристанище се обработват 12 милиона тона стоки годишно, само в новия контейнерен терминал на ден се обработват 1800 контейнера.

Въпреки че Виена няма излаз на море: виенското пристанище като логистичен център има голямо значение за целия регион

Учредяване на фирми: динамиката води до нови откривания

Тази динамика се отразява и в броя на новоучредените фирми. С изключение на кризисната 2009 г. във Виена средногодишно се учредяват около 7700 нови фирми. Пререгистрирани фирми, новооткрити филиали, както и учредени от нечленове стопанската камара на фирми се броят отделно и трябва да се добавят към тези почти 8000. Между другото: почти половината от учредителите на нови фирми във Виена са виенчани!
Това, което е типично (и) за Виена, е друг положителен критерий за града като икономически център: фактът, че трудовите конфликти се решават мирно, т.е. без стачки (австрийски модел на социално партньорство) е предпоставка не само за висока производителност на труда (150% от средната европейска стойност), но и за добра работна атмосфера. Около 950 000 осигурени трудещи се и техните 103 000 работодатели оценяват това.
Работодателите оценяват освен това и множеството добре обучени (потенциални) служители. 26% са с висше образование, други 24% имат завършено средно образование. Следват професионални училища и техникуми с 35%. Следователно Виена разполага с много умен и способен човешки капитал.

Туризъм: гостоприемна Виена

Това, че Виена е красив град, който се радва на международна популярност, е не посто хубаво, но и представлява икономически фактор. Повече от 11 милиона нощувки през 2011 г. са впечатляващо доказателство за това. Тези 11 милиона души идват с удоволствие, но не само на почивка. Защото Виена е конгресен център № 1 в света! През 2011 г. са проведени 181 международни конгреса (за сравнение: в Лондон – 115, в Рим – 92), които спомогнаха за това, летище Виена-Швехат да реализира 20 милиона пътници. Всички гости на Виена заедно с останалите, възползвали се от възможностите за прекарване на свободното време, са били така любезни да похарчат около осем милиарда евро. Така развлеченията и туризмът имат принос от 10% към местната икономика. В този контекст и още едно интересно число: индекс Биг Мак. Той посочва, колко трябва да се работи, за да може да се купи големия брат на хамбургера в популярната верига за бързо хранене. В Будапеща – един час, в Мадрид – 27 минути, в Париж – 20 минути, а във Виена – средно 17 минути работа, за да можеш да си купиш този продукт.

В този смисъл: уважаеми бизнесмени и участници в конгреси, скъпи туристи – добре дошли във Виена.

По отношение на панаири и конгреси Виена заема водеща позиция в световен мащаб. Независимо дали темата е историческа или модерна -  Виена предлага за всички подходяща рамка